Навчання > Болгарська мова

Болгарська мова

Тип: Нормативний

Кафедра: слов’янської філології імені професора іларіона свєнціцького

Лекції

СеместрК-сть годинЛекторГрупа(и)
332доцент БУШКО Галина

Практичні

СеместрК-сть годинГрупаВикладач(і)
364ФЛС-22доцент СОРОКА Ольга

Опис курсу

Дисципліна “Болгарська мова. Лексикологія” призначена для студентів-болгаристів другого року навчання бакалаврського рівня вищої освіти. У межах курсу студенти ознайомлюються з теоретичними проблемами лексикології болгарської мови, з теоретичними знаннями про лексикосемантичний рівень сучасної болгарської літературної мови та методами його вивчення, про систему в лексиці, про принципи її організації та диференціації, про типи зв’язків в лексичній системі, про лексему як центральну одиницю мовної системи, про внутрішню семантичну структуру слова і динамічний характер болгарської лексики. Завдяки тому, що лексика цієї слов’янської мови аналізується як система в синхронії і діахронії, студенти вчаться визначати основні проблеми у вивченні лексикології, її системні відношення й взаємозв’язки у цілісній системі знань, набувають практичних навичок аналізу лексичного матеріалу.

Метою викладання навчальної дисципліни “Болгарська мова. Лексикологія” є ознайомити студентів зі словом як мінімальною структурно-семантичною одиницею мови, що містить у собі лексичне і граматичне значення, а також з теоретичними проблемами лексикології. Розглянути структурні та якісні параметри лексичного складу сучасної болгарської мови. Основними завданнями вивчення даної дисципліни є: висвітлення основних положень теорії лексикології у сучасному болгарському мовознавстві; усвідомити лексичну систему мови як відкриту систему з огляду на її безперервний розвиток, засвоїти системні відношення в лексиці; навчити студентів аналізувати лексичний склад сучасної болгарської мови, вміти характеризувати основні типи лексичних значень, визначати основні типи перенесення значень (метафору, метонімію), користуватися словниками різного типу, формування у студентів навичок уживання лексичних одиниць в текстах різних стилів та жанрів.

Рекомендована література

1. Бояджиев Т. Българска лексикология. C.: УИ “Св. Климент Охридски”, 2011.
2. Бояджиев Т. Куцаров И., Пенчев Й. Съвременен български език (Фонетика. Лексикология и фразеология. Словообразуване, Морфология, Синтаксис). Учебник за студенти от филологическите факултети. С.: Изток-Запад, 2004.
3. Българска лексикология и фразеология. Т. 1. Българска лексикология. Л. Крумова-Цветкова, Д. Благоева. Под научната редакция на Е. Пернишка и Л. Крумова-Цветкова. София, Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2013.
4. Българска лексикология и фразеология. Т. 2. Българска фразеология. С. Калдиева-Захариева. София, Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2013.
5. Българска лексикология и фразеология. Т. 3. Проблеми на общата лексикология. B. Касабов. София, Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2013.
6. Вътов В. Лексикология на българския език (Лексемика. Ономастика. Фраземика. Лексикография). В. Търново: Абагар, 1998.
7. Зидарова В. Лексикология на съвременния български език. Пловдив, 2009.
8. Радева В. Българска лексикология и лексикография. С., Изток- Запад. 2017.
Додаткова
1. Българската топонимия – източник на познания. Наука, 2010. №4. С. 57–61.
2. Карастойчева Цв. Конструктивна обусловеност на значението. В. Търново, 1996.
3. Кювлиева-Мишайкова В. Фразеологизмите в българския език. С., 1986.
4. Лексикална семантика. Структурно-семантични особености на българската лексика. Българска лексикология и фразеология. Т. 1. Българска лексикология. София: АИ “Проф. Марин Дринов”. 2013. С. 395–592.
5. Ничева К. Българска фразеология. С., 1987.
6. Новата лексика в българския език – огледало на съвременния обществен живот. Български език и литература, 2010. № 2. С. 3–15.
7. Познавателен потенциал на българските синоними. Магията на думите. Езиковедски изследвания в чест на проф. д.ф.н. Лилия Крумова- Цветкова. София: АИ “Проф. Марин Дринов”, 2012. С. 35–45.
8. Сорока О. Българско-украинската и украинско-българската лексикография от края на ХХ – началото на ХХІ век. Езици на паметта в литературния текст. Велико Търново: Фабер, 2014. С. 611–619.
9. Сорока О. “Речник” на най-новите думи в българското медийно пространство, появили се под влиянието на събитията в Украйна Българска украинистика. София, 2014. Бр. 4. С. 49–52.
10. Сталянова Н, Крейчова Е., Руневска Е. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали.Издателство „Парадигма”, 2021.
11. Съвременни аспекти на лексикологията. 70 години българска академична лексикография. София: АИ “Проф. Марин Дринов”, 2013. С. 13–20.
12. Съвременните български неологизми и езиковата система. Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19–20 октомври 2009 г. Велико Търново: Знак’94, 2010. С. 5–26.
Словники
1. Антонов Н. Речник на нови и най-нови думи в български език. София: Пеликан Алфа 1995. 188 с.
2. Болгарсько-український словник = Българско-украински речник
/ І. А. Стоянов, О. Р. Чмир; АН УРСР, Ін-т мовознавства ім. О. О. Потебні. Київ: Наук. думка, 1988. 776 c.
3. Бонджолова В., Петкова А. Речник на новите думи в съвременния български език. Велико Търново, Слово 1999. 140 с
4. Пернишка Е., Благоева Д. Речник на новите думи в българския език (от края на ХХ и първото десетилетие на ХХI в.). София, Наука и изкуство 2010. 516 с.
5. Речник на българския език. Т. 1 (А – Б). 2. доп. и прераб. изд. София, АИ “Проф. Марин Дринов”, ЕТ “ЕМАС”, 2001. 1080 c.
6. Речник на българския език. Т. 2 (В). 2. доп. и прераб. изд. София, АИ “Проф. Марин Дринов”, ЕТ “ЕМАС”, 2002. 768 с
7. Речник на българския език. Т. 3 (Г – Деятел). 2. доп. и прераб. изд. София, АИ “Проф. Марин Дринов”, ЕТ “ЕМАС”, 2006. 805 с.
8. Речник на българския език. Т. 4 (Деятелен – Е). 2. доп. и прераб. изд. София, АИ “Проф. Марин Дринов”, 974с.
9. Речник на българския език. Т. 5 (Ж – Зяпнуване). София, Издателство на БАН, 1987. 1030 с.
10. Речник на българския език. Т. 6 (Й – И). София, Издателство на БАН, 1990. 964 с.
11. Речник на българския език. Т. 7 (К – Координати). София, Издателство на БАН, 1993. 768 с.
12. Речник на българския език. Т. 8 (Координатограф – Л). София, Издателство на БАН, 1995. 865 с.
13. Речник на българския език. Т. 9 (М). София, АИ “Проф. Марин Дринов”, ЕТ “ЕМАС”, 1998. 880 с.
14. Речник на българския език. Т. 10 (Н). София, АИ “Проф. Марин Дринов”, ЕТ “ЕМАС”, 2000. 1268 с.
15. Речник на българския език. Т. 11 (О). София, АИ “Проф. Марин
Дринов”, ЕТ “ЕМАС”, 2002. 1240 с.
16. Речник на българския език. Т. 12 (П – Поемка). София, АИ “Проф. Марин Дринов”, ЕТ “ЕМАС”, 2004. 1075 с.
17. Речник на българския език. Т. 13 (Поен – Прелестно). София, АИ “Проф. Марин Дринов”, ЕТ “ЕМАС”, 2008. 1225 с.
18. Речник на българския език. Т. 14 (Прелет – Пясъчножълт). София, АИ “Проф. Марин Дринов”, ЕТ “ЕМАС”, 2012. 1224 с.
19. Речник на българския език. Т. 15 (Р). София, Издателство на БАН АИ “Проф. Марин Дринов”, ЕТ “ЕМАС”, 2015. 1602 с.
20. Речник на антонимите в българския език. София: Наука и изкуство, 2014. 507 с.
21. Речник на чуждите думи в българския език. Допълнен и основно преработен от Е. Пернишка. София: Наука и изкуство, 2000. 904 с.
22. Речник на новите думи и значения в българския език. София: Наука и изкуство, 2001. 309 с.
23. Речник на чуждите думи за всички. София: Наука и изкуство, 2007. 895 с.
24. Речник на новите думи в българския език (от края на ХХ и началото на ХХI в.). София: Наука и изкуство, 2010. 515 с.
25. Синонимен речник на българския език (с антоними и близкозначни думи). Пловдив: Хермес, 2003. 469 с
26. Сорока О. Скажи це болгарською! Українсько-болгарський розмовник і словник. (Кажи го на български! Украинско-български разговорник и речник) Тернопіль: Мандрівець, 2011. 252 с.
Інформаційні ресурси
1. https://ibl.bas.bg/resursi/
2. https://ibl.bas.bg/struktura/balgarska-leksikologiya-i-leksikografiya/
3. https://naum.slav.uni-sofia.bg/en/node/1869
4. https://www.7print.bg/balgarska-leksikologiya-boyadzhiev-2011g

Силабус:

Завантажити силабус